В Австрия, България, Германия и Испания беше проведено проучване по проекта STRESS LESS в периода април - май 2021 г. Целта му беше да изследва нови обучителни методи за подобряване на компетентностите на служителите в малки и средни предприятия (МСП) във връзка с работата им в домашен офис, използването на цифрови технологии на работното място и подпомагането на тяхното прилагане. Въпросникът беше разделен на тематични части относно използването на технологични решения (преди, по време и очаквано след пандемията), стреса, породен от използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), стреса от работата в домашен офис, индивидуалното поведение за справяне със стреса, ефекта от стреса върху здравето на хората и мерки за превенция. Общо 182 души взеха участие в проучването.

Проучването разкри някои интересни факти относно стреса на работното място, породен от използването на технологични решения и работата в домашен офис: във всички страни беше установено, че участниците са имали само умерено ниво на знания за дигиталния стрес. Участниците в Германия са с по-високо ниво на познание по темата от участниците в Испания. Същото се отнася и за мениджърите в сравнение със служителите: средно мениджърите оценяват познанията си за дигиталния стрес по-високо от служителите.

Освен това компаниите и в четирите държави обикновено осигуряват добре оборудвано работно място с цифрови технологии във фирмения или домашния офис. Съответно служителите редовно използват тези технологични решения. Въпреки че възприеманата обща интензивност на използването на цифрови технологии почти не се променя с течение на времето, използването на някои специфични решения, например инструменти за онлайн комуникация, се е променило в резултат на COVID-19 пандемията. Очаква се само леко увеличение в използването на технологични решения след приключване на пандемията в сравнение с другите два момента във времето (преди и по време на пандемията). В същото време броят на използваните от участниците технологични решения изненадващо намалява по време на пандемията. Възможни обяснения за това наблюдение могат да бъдат по-големия брой хора, работещи в домашен офис и липсата на определени технологии като стационарни телефони или стационарни компютри у дома. 

Що се отнася до стресорите, дължащи се на използването на ИКТ, 62% от всички участници съобщават за наличие на силен стрес в резултат на поне един стресор. Най-важните фактори на стреса са Техно-неувереност (усещането, че уменията трябва да се развиват редовно поради чести технологични промени), Контрол на ефективността (усещането, че сме наблюдавани благодарение на цифровите технологии), Техно-претоварване (чувството, че натоварването се увеличава поради използването на цифрови технологии), Техно-инвазия (усещането, че границите между работата и личния живот все повече се размиват) и Прекъсванията (усещането за чести прекъсвания на работния процес). Техноинвазията се явява основен фактор за емоционалното изтощение: участниците, които показват по-висок резултат по този параметър, също така казват, че са и по-емоционално изтощени. На ниво държава, особено участниците в България заявяват по-високо ниво на дигитален стрес. За разлика от това при участниците в Германия отчитаме най-ниските стойности. Възможна причина е по-високото познание за дигиталния стрес на немските участници и фактът, че тяхната информираност им позволява да се справят по-добре със стреса. Във всички държави мениджърите са по-стресирани от служителите. Като значими фактори се очертаха и технологичното претоварване и технологичната несигурност.

Що се отнася до стресорите, дължащи се на работата в домашен офис, 38% от всички участници съобщават за силен стрес в резултат на поне един стресор. Най-често споменаваните фактори са „не мога да разделя работата вкъщи и свободното време“ и „нямам време за почивка“. Участниците, които заявяват по-високи резултати относно твърдението „нямам време да се отпусна“, също така заявяват и че са по-емоционално изтощени. Що се отнася до половите различия: жените са по-стресирани от мъжете от работата в домашен офис. На ниво държава резултатите са сходни с резултатите от стреса, дължащ се на използването на ИКТ: участниците в България посочват по-високи нива на стрес, а при участниците в Германия отчитаме най-ниските стойности. Мениджърите са по-стресирани от служителите по този показател във всички страни. Твърдението „нямам време да се погрижа за себе си“ се явява основния фактор за стрес при тях.

Относно индивидуалното преодоляване на стреса от използването на ИКТ и работа в домашен офис, повечето участници използват еднакви стратегии, т.е. не могат да се видят значителни разлики. Видът на стратегията обаче варира. Активно-функционалното справяне (напр. Потърсете помощ / съвет) и когнитивно-функционалното справяне (напр. Приемете ситуацията) се използват по-често, отколкото дисфункционалното справяне (например игнориране на проблема).

По отношение на ефекта върху здравето и организационните резултати в следствие на стреса, участниците показват леко завишено общо здравословно състояние, и по-високи възприемана производителност и удовлетвореност от работата. Отчетените стойности на емоционалното изтощение обаче също са на високо ниво, което се явява като сериозен проблем за служителите. В този контекст участниците в Австрия заявяват значително по-високо емоционално изтощение от участниците в Германия.

Финалната част на изследването беше насочена към събиране на информация относно прилаганите и желаните мерки за превенция на стреса. В този контекст участниците посочват семинари и дни на здравето, както като най-прилаганите, така и като най-желани. В допълнение участниците посочват, че в бъдеще очакват да бъдат по-често използвани и прилагани като мерки: оценка на риска, възможности за консултиране и използване на мобилни приложения. На ниво държава участниците в Испания споделят по-ниски стойности на използване на мерки за превенция на стреса в сравнение с останалите три държави. Предпочитанията на участниците според държавата им също варират: участниците в Испания поставят ударение върху оценката на риска и вътрешните обучения, немските участници предпочитат семинари и обучения на мениджъри, българските участници очакват семинари и дни на здравето, а участниците от Австрия предпочитат семинари, обучения на мениджъри и дни на здравето. Различни са и очакванията за бъдещето: участниците в Испания са по-позитивни и очакват, че използването на ИКТ и работата в домашен офис ще намалят след пандемията. За разлика от тях, участниците в Германия са по-песимистични.

В обобщение проведеното проучване разкри значимостта на стреса, причинен от използването на ИКТ и работата в домашен офис. Бяха изведени много интересни твърдения в рамките на темата за стреса, които ще бъдат използвани за по-успешното изпълнение на следващите стъпки в проекта и по пътя към създаване на програма за превенция на дигиталния стрес в работата.

За тези от вас, които се интересуват от по-подробна информация за нашето изследване и резултатите от него, можете да изтеглите подробна презентация за тях оттук: Survey Results (English)